ПО СТЪПКИТЕ НА МОЯТА МИСИЯ

Целта ми е била благородна и в основата си представлявала обединение на хора в името на основна позитивна кауза. Често съм обикаляла Мексико, Испания и части от страните на Латинска Америка. Подир мене са вървели тълпи от хора - благородници и онеправдани, търсели са своята истина и са били подкрепени от мен с вяра. Живяла съм дълго, но животът не ми стигнал да довърша започнатото. Остатъкът от пълната ми карма е поверителна, само ще ви кажа, че дълбоките ми корени идват от Франция и съм била революционерка. Независимо от времето и епохата, никога не съм харесвала афиширането на личността и затова предпочитам да запазя скромност. Беше ми достатъчно да осъзная посоката на пътя си, защото за всичко останало баща ми го обясняваше с позволението на адепта от съответното ниво. Който пък от своя страна няма право да издава бъдещия потенциал на кармата. Личността сама участва в изграждането на своята карма.

Интерес представляваше отказа на баща ми да обясни същинската си карма с мен, извън генетичната и биологична зависимост, фактът, че беше определен за мой духовен водач, криеше непостоянство. В един от разговорите ми с него, той определи бъдещите ми водачи, съответно Висши адепти от паралелните планети (в невид. с-е) Вин-хам и Ванхим.

РАЗДЯЛАТА С БАБА

Опората на моето съвземане представляваше баба. През годините на моето „детство" до късното ми юношество, тя беше моята подкрепа, моята сила, а защо не и майка?! Обичах я и се радвах, че тя едничка на света стоически издържа огромната мъка и никога не даде повод за съмнения относно грижи или пък умора. Баба беше достойна жена, учеше ме на морал и устойчивост. От нея наследих търпението в подбора на различните ситуации. Притежаваше феноменални умения, изразени като дарба за лечителство на болести. Нейната усмивка и ведрина докрая на живота ми ще бъдат символи на издържливост и безкрайна отговорност към себеприемане.

Фактът за нейното преминаване в Отвъдното приех с много болка, но и разбиране. За мене беше обикновено преселване и продължение на жизнения потенциал. Преодолявайки мъката, имаше и моменти на ранна радост, защото знаех, че бо-лежките вече не съществуват. Тотално са си отишли всички болести, дори и тези ,които са били в зародиш.

Приживе, с милата ми баба сторихме така да се нарече споразумение. В него я замолих да намери начин и да ми съобщи как е преминал преходът. Исках да се надявам на същото уверение, както при баща ми. Мина известно време и съобщението се потвърди:

- Всичко мина добре! По-жива съм от всякога, а ти живей по правилата!

Зарадвах се искрено на това доказателство, още повече и от някои лични моменти, които тя сподели от материалния свят и просто нямаше откъде да знае и да бъде „вътре" в нещата, ако не беше жива!