Самата аз често сънувах баба Ванга, с нея говорехме за много неща, дори тя ми разкри каква е кармичната обусловеност на двете ни. Срещите се осъществяваха в латентно състояние (по време на сън) и бяха неотразими по същностно естество. С нея прекосявахме пространството и времето, пътищата ни се пресичаха и някъде в пресечната точка между ума и сърцето, ние се докосвахме. Душата ми се изпълваше с радост, а началната ми практика оформяше Дългия път към човешкото прозрение.
През една паметна нощ баба Ванга ми посвети това: „Отдалеч ме следвай, за да е за дълго... Този път аз съм го утъпкала, ти го изглади и гледай да не се препъваш!" Думите й донесоха за мене ехото и необходимостта от съзерцаване на хоризонта. Дадох си сметка, че на един дъх никога нямаше да ги разбера, това беше въпрос на време, устремна работа, примесена с дълг и отговорност. Винаги съм се чувствала горда от заветните й думи, но сами по себе си те не означаваха нищо. Те трябваше да бъдат съхранени и изчистени от всякакви тръни, пропасти и скали, те трябваше да се приемат чисти. АЗ ИСКАМ ДА ПОМАГАМ
Когато човек се изправи, всеки го оглежда, но когато е наведен или лази, всеки го подритва или прескача...
Всяка безсмъртна душа би поискала да намери себе си, както казвам, да намери своята пътека на безбройните технологии и алтернативи, водещи до цялостното духовно пробуждане. Не всеки обаче търси правилния път, или онзи безспирен копнеж за знания и възможности!
