На вратата се звъни... Повярвайте, независимо от времето, чувствам как в душата ми звънят камбани и ме призовават на сеанс по съвест. Не се научих да бъда друга, виждам се като лодка, плуваща в бездънния океан на човешко страдание. В момента, когато отварям вратата, виждам очите. Те са достатъчният ми пътеводител!
Жената ме прегръща и целува, усеща ме близка. Аз искам да й отвърна със същото, но чувам основния кармичен закон, забраняващ пристрастяване. Не прилагам избор на пациенти и затова понякога си навличам осъждане. Самата аз принадлежа на Бог, а после вече на света...
- Вие трябва да ми помогнете. Дълго време дъщеря ми не си идва, бременна е, ще стане майка и ще види...
- Чакайте, моля - това не! Не утежнявайте кармата й.
- Но, какво да правя, госпожо. Някой сигурно се е намесил, тя се промени и не ме признава.
Живеем в един град, а се разминаваме.
Отговорът в мен изчакваше да бъде поднесен. Извършвах разглеждане на кармичните структури на най-фино ниво. Флуидите й меняха посоките, преминаваха от самоувереност към непълно доверие спрямо моята система.
- Готова ли сте за истината? - попитах я учтиво.
- Ами, да! Тя трябва да се върне и да ми поиска прошка за деянията си.
- Обратното е, първопричината е във Вас, а дъщеря Ви е следствието.
Анна негодува, не й се нрави обяснението. Отказва да разбере и дори се опитва да отклони въпроса, тя съзнателно е обви-нила свекървата на дъщеря си и навсякъде ходи, за да чуе потвърждение.
- Не винете никого, защото случаят Ви засяга кармична обусловеност. Трябва да си помогнете сама и да „извикате" от подсъзнанието си периода, когато вие сте била бременна с Елина и в същото време не сте желали това дете да се роди. Отричали сте го и сте търсили начини за унищожение. Обичали сте свободата, не сте се вслушвали в потенциалната си потребност да бъдете майка и любима. С ясни думи ви казвам - създали сте детето си без любов, а просто от обществен морал. Така сте зачели правата си на жена.
- Но аз не обичах Атанас!
- Това не го ли знаехте по-рано, а сте объркали още един живот?! Съпругът Ви е бил пристрастен към Вас и е преминал в духовния свят точно от нарушаване на Закона (на Кармата).
- Вярно е, живях насила с него.
- И ето плода от вашата сеитба. Заедно с Пакета от условности и генетични онаследености, предали сте на Елина потенциално озлобление и морална зависимост. Необходимо е било да я възпитавате, че моралът не означава външен лъскав персонаж, а вътрешна отговорност с доказателствена част - пред Висшата същност, наречена индивид.
- Значи тя ме е напуснала, защото съм виновна?
- Оставете вината и я изключете. Напуснала Ви е заради изкривените кармични структури и отказа ви да поправите задълженията си. Елина има щастлив брак и ще има прекрасно дете. Омъжила се е от сърце и душа, от една страна всичко представлява сродната комбинация за цял живот.
Анна слуша с майчино удивление, отдавна е разбрала колко важна инстанция е нейната дъщеря, за да продължи да съществува. Аз я моля да се освободи от нуждата да контролира ситуациите при фактите. В моята система пациентът дава воля на чувствата, за да могат безпрепятствено да изплуват на повърхността и да заемат своя структурен анализ.
- Започвам да разбирам, може да съм грешила, но съм в състояние да регулирам смисъла на живота си.
- Добре, чудесно! - радвам се аз. Още един човек намираше посоката, а това означава, че всички ние със сигурност притежаваме вродена способност за самоориентация към съвършеното равновесие. - Отидете при дъщеря си, Анна, и й разкажете всичко от игла до конец, ето модела: „Виж, Елина, дъще, може да не съм изградена по твоя мисловен идеал, но в даден момент и аз съм се възприемала за права и съм вършила делата си за добро. Моля те да ми простиш и освободиш гузната ми съвест. А когато решиш, че можеш да го сториш, в сърцето на мама мястото ти е запазено. Обичам те и те благославям, за да може съществото ми да намери покой."
После разбрах, че Анна не предаде нашата среща и е изпълнила дословно препоръките ми, доказателство за това беше съвместната ни работа с дъщеря й. Бяха доволни за намирането на истинския път до сърцата си...
