Трудно е да се дефинира духовната ни същност. Хора, завърнали се от клинична смърт говорят странни неща. За някои, са смешни, невероятни и ирационални истории. За други е истина, очакване и прозрение. Повечето от тях обаче излизат от утъпкания път на вече познатата житейска суета и определено стават любвеобвилни. Вероятно, защото са били пощадени, а това е достатъчно средство за благодарност, възхищение и адекватно удивление, че ще бъдат в състояние да продължат мисията си или пък ще извървят докрая пътя си.

... Пред кабинета ми е застанал уплашен човек. Погледът му рееше из единствено познатия за него параметър. Аурата му излъчваше танцуващи дъги на една (позната) хармония, видяна и осмислена от друго ниво.

- Заслушайте се колко романтично пише химикалът ви. А, чувате ли стрелките на часовника?! Те отмерват друго измерение... Аз не съм параноик - казва той в своя защита.

- Естествено, че не сте! Вие сте посланик на пространствено-времевия фактор на едно Единно Цяло, където минало, сегашно и бъдеще функционират заедно. Ще се радвам, ако има какво да споделите - давам му шанс за отпускане и едновременно релаксирам мислите му.

- Всъщност, госпожо, аз затова съм дошъл. Не мога да споделя с всеки, нали разбирате, рисковано е. - Кимам с глава и се усмихвам. (Широката ми усмивка е „споразумението" между мен и моята Управляваща Сфера). Той ме поглежда изпитателно, а думите му напират и образуват поток от разсъждения, който скоро щеше да се слее в море от човешко прозрение. Близки и познати, приятели, съвсем различно възприемат беззащитния човек, който се беше завърнал, за да разкаже славата на Божиите творения от паралелния и съвършен свят на духовни еманации.

- Говорете ми, готова съм да ви изслушам и където трябва ще ви подкрепя.

- Благодаря ви!... Всичко, всичко е енергия - нивата нямат значение. Навсякъде се чувства резонанса от извършваните действия, като мелодична песен. Независимо дали участва мисълта или го прави тялото, навсякъде властва единовремието. Успявах да мисля и да създавам, без усилия се движех, летях, преодолявах времето и непрекъснато растях.чувствах се мъдър и ментално (мисловно) богат.

- Излезли сте в астрална субстанция, паметта ви е търсила утеха и необходимата извънфизическа адаптация, така ли да разбирам?! - намесих се аз.

- Да! Илюстрацията е трудна за преразказ. Преживявах собственото си преследване и въпреки това знаех, че там на болничното ми легло е оставено нещо от мен, виждах се безпомощен. Като че ли съблякох връхната си дреха, ставаше ми леко и постепенно навлизах в нюансови вибрации. Усещах доловима носталгия по излишните земни стремежи, те ми изглеждаха тъпи и несъстоятелни. Важно беше, че съм жив! Само едно не одобрявах, а именно мъката, която носех на близките си. Колко пъти се завръщах и се опитвах да им говоря или пък обясня радостта си от моето толкова лъчезарно освобождение. Възприемах се с други рецептори, това е все едно да си преплувал на „отсрещния" бряг, където слънцето и звездите светеха от друга Сфера. С мисъл докосвах лъчите и телепатично общувах с цветовете на Съзиданието... Бях по детски наивен и чист, изпитвах доверие към всички, но и те ми отвръщаха със същото.

- Кои „те"? Уточнете, моля ви! - исках споделеното да е в максимален параметър, не за себе си, а и за тези, на които без капка егоистична нотка щях чрез описание да подаря.

- Моите „братя и сестри", защото всички сме от един род и вид. - Той никак не се смути и продължи. - Духовната ми самоличност имаше възможност да премине през доста интензивни полета, дори през залата на утвърждаването, където паметта ми разглеждаше собствения ми житейски филм, без начало и край. Познах мисията си. Личният си контакт и партньорството с представителите на Бога познах от висшата хармония и върховните духовни усещания за безусловна любов, ценности и достойнство.

Знаете ли, г-жо Диана, имаше моменти, когато се упреквах за пориви и грешки, но после открих, че събитията в нашия живот са уроци, които учим в процеса на духовната си ескалация. И, това, че грешим, е просто необходимост за извисяването на духа ни. Мярката в живота ни се състои в противоречието на вечната ни персона. Пътят е личен и никой приоритет не може да бъде завоюван само от един живот, невъзможно е. Това е все едно да си млад, а после дът остарееш - виждате ли, прехода се извършва от уни-версала на личността, тъй като животът е панорамен образ. Спомням си, когато се срещнах с Ангела на Предопределението. Ще го наричам „Той", макар да значи, че това същество е безполово... Чувствах непреодолима любов, „Той" ме повика с вибрация, не по име (всички ние имаме много имена)... Това бе долината на любовта. Каза ми: „Ти трябваше да видиш това, за да помогнеш на своите в прослава на живота, който е след основния (настоящия). Върни се отново в себе си! „Не исках да бъде така и „той" го разбра: „Имаш право да останеш или да следваш предназначението си и го прави с любов, с която си създаден!"... Тогава разбрах за ефекта на свободната ни воля, аз бях ръководител в живота си и притежавах карма, която по собствено желание можех безрезервно да следвам. Бях объркан и в същия момент исках безкрайно да „му" благодаря. За пореден път видях близките ми да се притесняват и да молят Бога за сниз-хождение. Вече пътувах с мощна скорост, усетих нещо особено силно как ме придърпва, накрая подобно „хлоп-ване" се озовах в тромаво, приличащо на бетон тяло, което беше с ясното чувство за МОЕ. Чух доктора да поздравява роднините ми и да ме обявява за жив. „Божичко -рекох си - но нали преди това също бях жив." Това ми изглеждаше парадоксално!

- Ще бъдете ли по-изчерпателен, относно паметта ви? - давам посока на разговора.

- Паметта ми оставаше празна, съществуваше само „сега", „точно сега" и всичко свързано с настоящето. Чувствах мозъка си като холографичен орган, който започна интензивни вълни на сензоална сензорика. Постепенно разграничавах „вливане на концентрация и специфично стимулиране. Секторите ми „запълваха" мозъчните „дупки" и не след дълго аз знаех за „безвизовото" си посещение от този до другия бряг и обратно.

- Бяхте изчерпателен и доста поучитилен! - отбелязвам с възхищение. - Ще ми кажете ли, какво е за вас понятието „Бог"?!

- Любов на всички нива, която не се нуждае от регламент. БОГ е частицата в Цялото и Цялото в частицата в една постоянна величина, наречена Безвремие и Вечност.

- Казахте го с позитивна емоционалност, чудесно е! - радвам се аз. - Тази „среща" на времето ще напише в сърцето ви писмо, адресирано в потенциална прогресия (бъдещето). Вече не сте същия, напи?

- Да, така е! Ще преживея физическото си трансформиране на това, което „вече" съм бил, в роля, някога играна отново от мен. Сега пресъздадена в най-позитивен аранжимент...

...Този случай представляваше един от „бисерите" в моята практика и по своята същност представяше (регистрира) уникално откровение на една прозряла и намерила пътя земна душа...