Има ли по-свята роля от тази на майката?! Търсим я навсякъде - в дома, в природата, в безкрайната същина на Космоса. Винаги я зовем за помощ с нестихваща любов - нея, близките на сърцето ни, с която директно ни е свързала нишката на кармата.
При мен за консултация дойде млада жена. Още от вратата започна да нарежда опасенията си:
- Г-жо Диана, дъщеря ми е на 9, но вече не е същата. Стои продължително време в стаята си, не зачита присъствието ми, дори не желае да общуваме... Кажете ми какво да правя?!
- Няма да помогне „магическата пръчка" - моята практика е да разсейвам мъката с усмивка, а не да внасям допълнителни съпричастни флуиди.
- Сигурно имаме магия, казвали са ми - недоумява тя, а аз разбирам, че ни предстои значителна работа в изясняване на кармата.
- Нямате подобен негатив. Отговорът е от по-деликатна сфера. До неговото получава не ще трябва да ми асистирате, да бъдете търпелива и най-напред да се успокоите. Така ще проясните аурните си очертания - тя ме послуша и пред очите ми се „прожектира" нейния житейски филм.
- Вие не сте обичали достатъчно съпруга си и същевременно дълго сте отказвали да имате дете. На този етап сте имали съблазнителни материални предложения, едно от които е да градите кариера - предавам в резюме заключението си. Почти съм забравила за тези проблеми, дори да са ме занимавали - тя ми отговаря разсеяно.
- Ще трябва да си спомните, необходимо е да ги преживеете отново. Вие съзнателно сте регистрирали „перинатални матрици" и без да разбирате, сте оформили бъдещия потенциал на дъщеря си. Вашите чувства по време на бременността и след раждането на детето са създали система на биологично възприятие, чрез която сте отказали привилегията на Съзиданието. Тези асоциации сега рикушират в поведението на дъщеря ви. Още на примитивно ниво малкото физическо същество стъпва, изчистено от астралните паралели, в земните слоеве в очакване на любов и приемственост. То прилича на странен пътник, видял в мрака, че дадена къща пуши. Това ще го привлече и той ще почука като гостенин на вратата... Стига да искате, вие можете да му помогнете. Ето как елементарно звучи вечното пътешествие... А до седем години детето напълно усвоява собствената карма в съгласие с придобития родителски потенциал. От 7 до 14 г. се обогатяват личностните намерения като закодирани морални норми, собствен и унаследен характер и други алтернативни възприятия.
- Накарахте ме да си спомня доста неща и сега искрено съжалявам, че съм ги излъчила. Не можех да знам за отрицателните си емоции. Как да се справя с проблема си, помогнете ми! - дочух шепнещите й слова, казани с умиление.
- Човек разполага по уникален начин със себе си. В процеса на осъзнаването е добре да разбере откъде произтича негативното кармично отклонение и как го е създал (обстоятелствени причини), едва тогава има право корективно да се стреми към анулирване на програмата. По този начин довежда до намаляване на автентичната си автономна травма, резултирала при плода (зародиша) и после детето. Вие сама може те да премахнете „невротичните шаблони" с помощното средство на медитацията и визуалната концентрация. След което ще заредим вода с позитивни флуиди на хармония и любов... Вселената ви е нарекла майка и вие по особен начин можете да овладеете Съзиданието.
- Уверявам ви, след нашия разговор обичам дъщеря си повече, отколкото съм си представяла! Нещо в мен се пробуди изцяло, отприщи се и подобно река ще се слее в океан от любов. Сега, като знам какви последствия изживях, ще създавам децата си с любов! Съпругът ми отдавна иска да имаме още деца, а от днес съм убедена, че и аз искам чрез всички фибри на тялото и разума си. Той се оказа един грижовен и любвеобилен човек, който и в друг живот бих избрала - моята пациентка здраво държеше ръцете ми в разбираем знак на благодарност.
Тези мигове ми носеха екзотично удовлетворение. Подобно летен бриз, те галеха душата ми и активизираха съществото ми за бъдещи, нови прозрения из паранормалния свят.
