Пред кабинета ми е застанала притеснена жена. Очите й издават молба някой да съумее да премахне излишното й натоварване. В същия миг се прикрепих към обема на мислите й и озадачено сканирах биополето. Тя не говореше с езика на жестовете, а учтиво приседна на стола пред бюрото ми. Няколко немирни къдрици се разпръснаха по иначе красивото й лице, издавайки огромно напрежение.
- Г-жо Луна, имам проблем в работата, не виждам как ще продължава. Не мога да се приспособя... Животът ми е низ от неприятности. Имам усеща нето, че живея в негативна империя.
Аурата на тази жена е с регистрация на меланхолия, страх, гняв и страдание. Подобно очертания на елипса „вътре" в нея светлините играеха в нюанси без координация и хаотично се вливаха, образувайки неестествени цветове.
- Преживявате доста екстремни ситуации, а напоследък сте изградили бариери от страна на творчеството си. Доминиращ фактор при вас е мисловната ограниченост. Опитaйте се да oтпуснете съзнанието. Вие сте съзидателна личност и притежавате позитивни коректни възможности.
Имате здрав разум, изцяло обогатен с престижно усвоени знания. Притежавате творческа гениалност, придружена със забележителен интелект. Това са загърбени от вас потенциали, намиращи се в латентно състояние.
- Учила съм художествено майсторство, пластика, специализирала съм компютърен ди
зайн, но сега работя като икономист в известна фирма. Не е това, което исках...
- А това, което създадохте с вълнуваща любов, стимул и вътрешен порив, защо то стои,
потънало в прах и временна забрава?
Виждам я как с неповторим ентусиазъм щрихова, нанася пастелните бои и с няколко замаха оформя въображението си в омайващи краски.
- Не разбирам за какво ми говорите?! Да не искате да кажете за онези картини, но те,
мила Диана нямат бъдеще!
- Което има минало, следва своето бъдеще! Тези произве
дения не са само ваши, те са на народа ни, на света... Защо сте ги лишили от живот?
- Мислите ли, че щеше да излезе нещо? Тогава се нуждаех от пари, за да прогресирам.
Не исках труда ми да бъде обезценен!
- Ето виждате ли, още оттогава сте изключили съзидателния принцип на борба Възникналият проблем представлява разликата между това къде сте и къде бихте искали да бъдете. Паралелът в средата е източникът на ресурси, трябвал ви е постоянен фокус, воля и убеждение. Тогава сте се сметнали за жертва на обстоятелствата и сте забравили истината, че вие сте капитан и създател на собствената си съдба, което отлагаме за реализация във времето, точно за него по-късно разбираме, че сме си направили отсрочка и в крайна сметка проблемът е изчаквал своята мотивация и развитие. Не трябва да се бяга от това, което желаем. Защото животът ни праща множество изпитания върху това, което не желаем. По този начин изпитва готовността ни за успеха. Всъщност, изчаквали сте прословутото за нашия строй финансово подкрепление и в същия момент не сте си дала сметка, че хората могат да ни помагат, но в наши ръце стои инициативата, пълната отговорност и дисциплината на мисълта. Предимно за това, къде се намираме и къде възнамеряваме да се озовем. Само тогава е можело да усетите свободата на творческата си енергия и да задвижите спиралата на успеха си, вместо да се превръщате в затворници на излъчените от вас мисли.
- Значи вие не одобрявате дистанцията ми от изкуството? Дали това не е причина за сегашното ми състояние... Какво ще ме посъветвате? Пита ме тя. В погледа й имаше бляскави искрици на разбиране.
- Вие имате творческа мисия, трябва да се абстрахирате от мисли за неудачи, да
стъпите здраво на земята и да се утвърдите. Можете да премахнете емоционалния си
стрес, а оттам да възвърнете позитивната функционалност на имунната защита. Преобразете универсалната си творческа субстанция в позитивно изражение и потензиален резултат. Нека мислите ви обхождат динамиката на енергийните Вселенски полета, така ще се научите да мисли
те извън материалния разум и лесно ще се адаптирате към духовните нагласи... Превърнете недостатъците в предимство и така да се каже „разсъблечете" проблема, фокусирайте вниманието си към неефективните процедури и автоматично приемете решение да ги промените и
подобрите. Ваш ключов фактор нека да бъде стремежът към следната максима: „Аз мога повече, отколкото предполагам и още повече, отколкото другите забелязват. Аз заслужавам успеха си.
- Ще си отида от вас с незабравими чувства! - другите й думи бяха топли, искрени и най-вече думи на обещание. Мен лично ме зарадва желанието й за промяна. Така е, който
има в повече любов - трябва да не я съхранява егоистично, а да я раздава - тя е дошла от
хората и следователно им принадлежи... Тази жена принадлежеше на народа си, а сега е
гражданин на света. Международни медии постоянно отбелязват успеха й. Винаги, когато
прочета отразените й дела, в съзнанието ми изплува споменът за онази тиха среща, от
вежда ме до първата консултация с нея... Някой беше казал, че пътеката на доброто е безкрайна... Това е така, ако веднъж си тръгнал по нея - и не спираш да вървиш!...
