ДУХОВНИ ТРАНСЦЕДЕНТАЛНИ ПЪТЕШЕСТВИЯ

Мамо, отново съм при теб

За консултация при мене дойде обезпокоена жена, която се оплакваше от проблеми с детето си. Веднага диагностицирах биополето й, където открих физическа болка, дошла от астралното й ниво. Тази жена ежедневно се притеснявала заради системно повтарящия се плач на малкото й момче. Някои възрастни битови скенери (баячки, гледачки от автентичното ясновидство) определили състоянието за „уроки" или „лоши очи". Но прилаганите процедури само донякъде успокоявали момчето, след което отново се повтаряло същото. Жената ми обяви, че идва с последна надежда, а после щяла да се обърне пак към лекари.

- Вижте, госпожо, всички твърдят, че имам едно хубаво и здраво дете. Посъветваха ме да изчакам, защото обяснението им беше детска раздразнителност или „колики". Вие ще направите повече, нали? - Не можех да обещая! Понякога изкристализираното познание идваше след дълъг и упорит труд. Пред очите ми се движеха хронологични събития от личния й живот, които просто трябваше да бъдат изяснени.

- Вие сте имали друго дете, което за съжаление не е на физично ниво! - стартирах разговора с дълбока въздишка, имайки предвид мъката на майката.

- Да-а-а! Оги (момчето й) си отиде преди повече... от седем години... Мъката ни беше безгранична и накрая с баща му се замислихме за друго дете с единствената надежда поне то да стопли сърцата ни. - Жената механично избърса няколко едри капки сълзи. Гледах състрадателно пациентката си и това, което виждах пред очите си, ме озадачаваше. Не можеше да бъде, а знаех, че е истина!

- Сегашното ви момченце е духовната същност на Оги - синът ви е прероден. - Леко отсях аз, в готовност да понеса всякакви аргументи.

- Да се е преродил ли?! - изненада се тя. После продължи. - Да си призная напоследък съм чела доста езотерика, но...

Посъветвах я да помни стриктно сънищата си, при които видях в скорошен план знамение. И този път то не закъсня! След няколко дни получих нейно писмено откровение за изживяно телепатично послание по време на сън. В него се казваше: „...Мила Диана, не мога да не ви вярвам! Една нощ чух малкото ми момче да казва „Мамо, отново съм при теб, върнах се! Чувствам се толкова безсилен, а ми се иска вече да съм голям. Ще ми кажеш ли татко защо продаде мотоциклета ми?... „Повярвайте ми, госпожо, всичко е така и аз няма какво да добавя, освен да благодаря на Бога и на Вас"...