Напоследък получавам доста писма от пациенти, които се изживяват с авторитета на своите минали съществувания. Странното е, че и при лична среща виждам не по-малко неадекватни в настоящето хора.
Пациентка, попаднала под ефекта на регресивната хипноза, ме потърси за съвет. Известен специалист й съдействал да се върне назад във времето. Аналитикът не пропуснал да я предупреди, че първият сеанс е за взаимодействие с подсъзнателното ниво и извличане на образ - памет, но въпросната госпожа не искала и да чуе за следващ сеанс. Информацията й била достатъчна.
После дошли дезориентацията и раздвояването на личността.
- Била съм Клеопатра. Много
съм щастлива! Дори името ми е
Клемента, не е ли повече от
показателно? Това ми дава сила
да се справям с мъжете по
особено хитър начин, чувствам се
недосегаема. Прекрасно е, че го
разбрах! Вижте как съм се окичила в злато, имам и пари... Не
виждате ли прическата ми, трябва да бъда Клеопатра. Какво ще
кажете, а?!... Всички ме забелязват, а колежките ми казват да се
преместя, защото не ми подхожда да съм камериерка...
- Ще трябва да овладеете
емоциите си и да се разделите с илюзиите! - отговорих на молбата й за подкрепа. - Не можете да се идентифицирате по такъв начин. Вие просто сте търсила оправдание за своето неморално поведение. Била сте несигурна в постъпките си и ви е трябвал аналог за сравнение. Преодолейте тази зависимост, дайте път на съзидателното си творчество. Спрете по някакъв начин с безразборния си живот и погледнете здравомислещо. Ако продължавате в същия дух, можете да стигнете до умопобъркване. Вашите колежки са вдигнали ръце от вас и се чудят как по най-безболезнен начин да ви отстранят. Те не ви толерират, а по-скоро се шегуват с изживяванията ви. Трябва да ви призная, че през моята практика съм срещала поне около 100 „Клеопатри", но истинската легенда със сигурност не съм открила.
- Вярно, е, г-жо Диана, изчела
съм много литература на тази
тема. Харесва ми да ръководя
другите, искам да владея повече
сърца, обичам славата и да бъда
забелязана.
Посъветвах я да се върне в родния си град, където бяха съпругът и синът й. Господинът имаше проспериращо шивашко ателие, а тя дизайнерски качества - чудесен тандем за работа.
- Бях толкова глупава, продавах се по различен начин - сляпа
ли съм била? Исках пари, много
пари, а днес ги ненавиждам!
Впрочем, вие ми казахте, че съм
способна да си ги изкарам чрез
честен труд. Кажете ми, г-жо
Луна, защо не помним миналите
си животи по същия начин, както
помним детството си?
- Какво ще стане, ако знаем
със сигурност всичките си животи? Та ние сме били всичко
онова, на което днес се възхищаваме и това, което ненавиждаме. Духовната ни еволюция е кръговрат и непрекъснат растеж.
