ДЪЛБОК ПОКЛОН, ДИАНА!

С жена ми сме редовни читатели на вестника ви. Прочетохме доста благодарствени материали, които ни амбицираха да потърсим помощта на Диана-Луна. Жена ми е медицински фелдшер, а аз - превозвач на международни товари. Преди да разберем, че Диана е от Севлиево, ние с Жеравна обиколихме почти всички редовни гадатели в България и някои части от Европа, ала файда никаква, както казва народът ми. Като ме разберяха, че имам някой лев, всички ме одираха като гергьовско агне или ни караха да работим принудително (като родопската "церителка" сестра Христина - туркинята). Давал съм и по 900$ и по 2000$, а на една оставих и "фиат'-а си.

Един ден наш семеен приятел ни каза как една жена в София на име Диана-Луна излекувала сина му от епилепсия, премахнала и болките в ставите на майка му. Туй наложи непременно да издирим жената. Накрая разбрахме, че е от нашия край. Уредихме си среща и с облекчение въздъхнахме. Сякаш тя беше търсеният човек. Като деца се зарадвахме. Чудехме се само как да й кажем, че нямаме вече пари и за хляб. Жена ми каза, че щом е ясновидка, ще прецени и нямало що да се чувстваме неудобно. Тъй един ден се решихме и тръгнахме. Положението ни беше нетърпимо. Диана ни беше последната надежда. Синът ми Наско и дъщеря ни Валя бяха доста зле здравословно. И двамата бяха подхванали лоши пътища. Наско, като излезеше навън, и все му се виеше свят. Валя имаше болни яйчници, с поликистозна обвивка, нямаха с мъжа си деца от 5 години. Живеехме заедно, ама всеки на различна посока.

Когато за първи път отидохме при Диана за гадаене, посрещнаха ни с чаша горещо кафе, ядохме и бонбони. Имахме усещането, че отиваме при наши скъпи роднини. Докато изчаквахме, се разговорихме. Трябва да кажа, че такова сърдечно посрещане и разбиране никъде не сме виждали. Диана излезе и ни покани. Разказа ни за родовото проклятие, което идва от много близка на нас жена, заради имотно състояние (моята сестра и от прабаба ни). Отношенията ни бяха хладни напоследък и тя се сърдеше за къщата. Диана ме накара да я повикам, да не й коря за нищо, но и четиримата да отворим един стар скрин, намиращ се в една одая в старата ни къща, пълна с какви ли не отпадъци (дрехи, мебели и какви ли не остарели неща). Отиде с нас и голямото момиче на сестра ми. Разбутахме и сговорно изчитахме стаята. Отворихме стария бабин скрин и какво мислите видяхме?! Документи за декарите земи, които до този ден не можахме да докажем пред комисията. Всички разбрахме, че земята се полага на именика ми Сашо, защото той имаше селскостопанска техника. Аз доброволно подписах. Мария ми призна, че ми направила магия, тъй като ме смятала за лаком. Помоли ме да й простя и сега сме поеече от рождени брат и сестра. Дори нещо повече - обичаме се и уважаваме госпожа Диана-Луна, че помогна на децата, ходихме три пъти. Не ми взе нищо като пари, само дето ме караше да нося дарове на манастири и църкви. Ти нищо не ми дължиш, рече, на Бога го дай, каквото си решил, защото той те е пратил при мен.

Чудехме се как може безплатно, дали някога няма да приеме нещо, като се оправим, а тя ми вика, че каквото съм дал на Бога, все едно е дадено на нея. Онемях от изненада. Ние с Жеравна непрекъснато плачехме и се кръстехме. Туй е нечувано да има такъв човек, все едно е българският Далай Лама.

Когато бях при нея, всички хора излизаха доволни и усмихнати, а някои - с насълзени очи чувах да говорят. Общата ни благодарност със съпругата е, че вече пет месеца ние не помним що е страдание. Синът ми няма тези болестни поведения, даже се записа да учи в Софийския университет. Вечерно време работи като барман и ди-джей. С една дума, влезе в пътя и ни радва. На дъщеря ни заредихме нейна блуза и кор-сажче и тя няма следа от заболяването. Сега е бременна във втория-третия месец. Аз също почнах да пътувам и взехме да се стабилизираме. Отидохме да благодарим на Диана-Луна, а тя ни каза, че тъй било писано и не иска нищо. Занесох една бутилка троянска за здраве и една хубава бонбониера. И тях със зор ги взе (след като ги оставих на етажерката). Където и да съм по работа по света, ще я благославям. Нека да бъде дълги години с нас!

Обичаме ви всички и се надяваме да сте ни живи и здрави. От нашия край никой не може без "Феномен"!

Сем. КАМБУРОВИ (НЕДЕЛЧО И ЖЕРАВНА),
Троян