ТЕЖКИТЕ ОКОВИ НА МАГИЯТА

Понякога е много трудно да благодариш на човека, който в даден момент ти е подал ръка и после ти е помогнал да се изправиш. За това става дума днес в моето благодарствено писъмце. По едно време където и да отидех, все се говореше за госпожа Диана-Луна. Преди това бях ходила при мнозина, но помощ не получавах. Струваше ми се, че някои ясновидци си гледат работата повърхностно и не даваха необходимата помощ. Чувствах се ограбена, дори като беззащитна птица, затворена в клетката на собственото си ежедневие. Мислела съм много пъти защо г-жа Диана-Луна не дойде във Варна и там да ни създаде приемни дни, даже съм готова да съм една от спомоществователите на тази идея (ако се наложи). Много варненци безкрайно много ценим мисията й. А вестникът ви не може да се намери, ако не станеш сутрин рано и не го закупиш в зори, защото няма друг като него! София и Севлиево са далеч за доста хора от града ни по ред причини. Такива хора като Диана-Луна трябва да са мисионери и да разпространяват дейността си. Ние се нуждаем от тях!

И така, с една приятелка взехме си по два дена отпуска и заминахме при нея. Първо ни направи впечатление безкрайната й одухотвореност и маниер на работа. Дори видях излъчването й, което е нещо повече на грейнала от любов луна. Никога преди това не бях виждала такава сърдечност, такава проза в изразяването и такова неземно обаяние. В този миг си дадох сметка, че България има не само луна, но и слънце. Аз съм на 43 години и знам какво говоря. На двамата ми сина имало направена магия, затова вкъщи сме се карали и те напоследък едва „скърпваха" да си платят належащите разходи. Бяхме на път да загубим двете си жилища, заложени за ипотеки. Старата ми майка, ако разбереше, щеше да си замине от притеснения.

Аз с дни наред вече треперех, не бях на себе си. Едната ми снаха беше свикнала с финансовото си обезпечение и сега се готвеше да напусне сина ми. Съпругът ми си замина от апартамента, отиде да помага на майка си. Заредиха се дни на общо безпокойство...

Когато развалихме магията, все едно отключихме тежка врата. На следващата сутрин малкият ми син Вени ми се обади, за да ми се похвали, че е дошла дългоочакваната им американска инвестиция и те с брат си вече планирали съвместната си работа с наш познат, живеещ от дълги години в Калифорния. Всички били на "седмото небе", защото Иво-Джон не бяхме го чували отпреди две години, а той искаше да работи с нас. Уверих се, че чудеса стават за дни или часове, стига да има кой да ти помогне. Например съпругът ми Лазар се върна и им предложил помощта си. А той е дългогодишен икономист.

На Нели пък Диана помогна за дъщеря й, която имаше психическо напрежение и се държеше много лошо с нея. Сега дъщеря й учи в Англия и си има приятел...

Мила редакция, аз бях толкова щастлива, че отидох да й благодаря лично. Диана ме прие със същата лъчезарна усмивка. Купила й бях огромен шарен букет и едно златно кръстче за благодарност и спомен и една кутия вкусни бонбони. То и това й беше малко, но беше от сърце. Слушайте какво ми каза тази чиста душа: „Бог да те пази Мария - тебе и семейството ти. Впечатлена сьм от тези хубави цветя и ще се подсладя с бонбоните. Но другото ще си го отнесеш, аз злато не нося. Моят кръст на шията ми не е от този свят и аз няма да го скверня със земни украшения. Вземи го и го занеси на майката игуменка в някой манастир, на някоя директорка в дом за сираци, защото те им трябват, и пари, а и всеки ден за тях е борба. Стига ми това, което имам".

Какво ще кажете за тези думи, защото аз съм плакала дни наред от умиление...

Благодаря й от сърце - за неземното й присъствие и за добротата, която носи.

„Феномен" е белият „Мерцедес" на окултната сфера. Останете си със здраве.

МАРИЯ КАЦАКОВА, Варна