ПОКЛОН, ДИАНА-ЛУНА!

Сигурно нямаше да се реша да напиша тези благодарствени думи. Затуй използвам момента. Изразите, които ще споделя, са с бликащи откровения направо от сърцето ми. Работя като учителка, преподавам изобразително изкуство. По народност съм туркиня и въпреки - смея да твърдя - специализирания ми интелектуален профил винаги съм се чувствала унижена и не на мястото си. Създадох си неизброими комплекси поради народността си. Чувствах се на родна земя сред чужди хора. Обикнах едно момче, но от неговата страна постоянно се правеха магии. Във вестник „Феномен" прочетох за Диана-Луна и веднага я потърсих. Да ви кажа никога преди не съм вярвала, че човек с друга кръв и различна вяра може да бъде приет така радушно. Не бях на себе си, когато плахо казах имената си, а оттатък чух мили и сърдечни думи. - Много съжалявам, но аз съм туркиня - казвам и представяте ли си какъв отговор чух.

- Мила Айлин, ние няма да обсъждаме личността на Бога, достатъчно е да знаем, че всички сме част от Висшия съзидателен план и следователно във всеки от нас грее Божият промисъл от Сътворението.

Тогава силно заплаках и стиснах ръцете на Диана. Веднага я почувствах като приятелка, а тя -както много хора казват, така и аз - е невероятна жена. Консултацията премина в изключително дружелюбен тон. След което набави нужните атрибути и преминахме към разваляне. След известно време нещата между мен и приятеля ми потръгнаха. Родителите му сами ме поканиха у тях и започнаха да се държат дружелюбно. Като разбраха, че съм бременна, сега мира не ми дават до женитбата. Много съм щастлива и трябва да ви кажа, че преди това ходих при различни ходжи, ала ми помогна Диана.

Г-жа Луна направи чудеса. Никоя дума не може да изрази чувствата ми към нея. Днес заведох една приятелка при нея и използвах възможностите си на вдъхновение.

Благодаря ти, Луна! На вестника желая светлина и любов.

С много обич към колектива на вестника, помогнал ми да намеря пътеката на щастието си, което считах за изгубено.

АЙЛИН АЛТЪНАЙ МЕРЕДЖАН