АЗ НАМЕРИХ ПЪТЕКАТА

Поздравления за стойностния вестник, който правите. Той ни е нужен и ви моля да го списвате и занапред.

Преди, като го купех, винаги отварях на 2-ра страница за отзивите и все търсех помощ. Сега съпругът ми става рано и редовно ми го Взема от реповете, защото знам, че успиш ли се, няма да го намериш.

Мисълта, довела ме до тези благодарствени думи, е госпожа Диана-Луна. Бях на гости при племенницата в София и се записах за преглед. От години имах шум в ушите и бях много зле с нервната система. Синът ми се ожени за разведена жена и престана да ме има за нещо. Дъщеря ми е счетоводител като мен, но не случи в брака. Тръгна с един италианец и вече трета година дежурях до телефона, за да ми каже как е в Италия. Когато ми казваше да си я очаквам, все нещо в последния момент се разваляше.

Казваха ми, че имаме магия и затова съпругът ми продаде едно вилно място, за да се разплатим с хората, където ходех. Само че оправия нямаше отникъде. Не ми е жал за дадените средства, ама поне малко помощ да бях видяла, а то нищо...

Неразбориите у дома ме заведоха при Диана. Още с влизането, щом се представих по име, Луна ми рече:

- Отдавна трябваше да дойдете. Свекърва ти иска да отправите литургия за опрощение. Много й е мъчно, защото мисли, че сте се подиграли с нея и затова сте я дали в дом. Разбира ви, но е трудно да се развива отвъд.

Брей! Краката ми се подкосиха. Това беше истина, самата единствена истина. Съпругът ми пътуваше с корабите (преди 18 години), аз бях с доста разклатено здраве и оставихме мама в дом, уж за малко, докато се вземем В ръце. Да, ама и трите месеца бяха фатални, не съм предполагала - нито аз, нито той, че тя ще си отиде така бързо. Беше здрава жена на пръв поглед, но просто трудно се движеше и трябваше да й помагаме, а ние точно тогава...

Диана ми каза, че нямаме магия. Поиска ми снимки. Каза също, че не е екстрасенс, ала ще направи необходимото. Погали ме по главата и разтри, както казва, някои активни точки. Ходих още два пъти да ме зареди и снимки. Аз изпълних всичко, каквото ми каза. Дори подадох литургия за мама с надежда за успокоение и опрощение. И знаете ли - една нощ я сънувам, а тя ми рече: "Ти намери пътя, Еле. Благодаря ти". След известно Време болежките и притес-немията ми отшумяха и аз по-сещавах доста пъти Луна - съответно в София и Севлиево. Аз я препоръчвах и понякога водех хора, които после ставаха здрави и много доволни. Щом аз съм намерила пътеката, защо други да не вървят по нея?

Дъщеря ми - и то само от нейните молитви и зареждания. - си дойде с мъжа си и двамата основаха частен бизнес, освен работата й. Синът ми разбра, че с тази разведена жена няма да може да живее, и се прибра при нас. След 4 - 5 месеца обаче се запозна с едно интелигентно момиче и сега плануват събиране. (Ами тя, предната, му пропиля парите и сега той ще да събере.)

Аз, уважаеми хора, като се вълнувам, не намирам много благодарствени думи. Искам само да кажа, освен споделените дотук факти и истини - благода-ря ти, ведро слънчице, загдето спаси семейството ми!

Останах изумена от нейните умения. Сега вече знам, че в България има честни хсра, които преди всичко гледат да ти помогнат. Възхитена съм от нейните вълшебни ръце и безкрайно добротворство. Такава всеотдайност никъде не бях виждала!

За мене и моя кръг от познати е достатъчно да знае..., че в тунела на нашето ежедневие има лъч светлина.

Сем. РАВНОПОЛСКИ